Loading... Please wait...



Категории

Бюлетин новини


Африкански мъдрости

Африкански пословици и мъдри мисли

Можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие. (С принуда нищо не се постига.)

Дъждът като вали, мокри  леопарда, но не му изтрива петната. (Силният човек на всичко устоява.)

Човекът не е лютиво зърно да го сдъвчеш, за да разбереш колко е лютив. (Лошият характер на човека не се разбира веднага.)

Светлината на новата луна не  прекосява за една нощ пътеката. ( Познанието идва след дълъг опит.)

Запази по - добре главата си, отколкото шапката на нея. (Духовните ценности са по - важни от материалните.)

Мъката е като голямо съкровище, не се отваря пред чуждите, само пред най - близките.

Сърцето е като дълбока вода, укрива в себе си нещата, които не знае.

Да обичаш този, който не те обича, е все едно да обичаш дъжда, който пада в гората.

Любовта е като ориза - разсадиш ли го на друго място, веднага покарва. (Отнася се за хора с нетрайни чувства в любовта.)

Маймуната се погледнала в огледалото и се видяла газела. (Отнася се за хора, които имат претенции за себе си, неотговарящи на това, което те са.)

Не вземай с голи ръце таралежа. ( Предварително се подготви, когато пристъпваш към неприятните неща.)

Човекът не река, за да можеш да я върнеш назад. (Добрите навици се коват в детството.)

Врялата вода не забравя, че преди това е била студена. (Опитът на човека е от голямо значение.)

Алчността не остарява.

Щастието може да те посети и когато си заспал. (Щастието идва тогава, когато най - малко го очакваш.)

Който не познава нещастието, не може да се зарадва на щастието.

Умирането на сърцето е нещо, което не можеш да разделиш с никого. (Голямата мъка не може да бъде споделена.)

Не си слагай пръстта е устата на човек, когото удряш по главата. (Не нападай, без да си преценил опасността, която те заплашва.)

Устата няма капак, за да я затвориш. (Не се увличай в празни приказки.)

Една лъжа разваля хиляди истини.

Ако искаш да убиеш змията - отрежи й най - напред главата. (Злините се отстраняват радикално.)

Горчивото сърце разяжда своя господар. (Лошите мисли на човека го унищожават.)





Живял някога един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятел имал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот - добро или лошо, да казва: “Това е добре!”.
Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал какво се е случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това НЕ Е добре!”. И го изпратил в затвора.
След около година, кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Канибали го хванали, вързали и до вечерта го завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядяли човек, комуто нещо липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви.
Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал: “Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецът ми отлетя.”. И след като му разказал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, което направих с теб, беше много лошо!”. “Не!” - отговорил приятелят - “Това беше добре!”.
“Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?”
“Ако НЕ бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите!...” - бил отговорът




Змията,Селянинът и Чаплата

Ловци преследвали една змия и тя помолила минаващ наблизо селянин да й спаси живота. За да я скрие от преследвачите, селянинът приклекнал и я оставил тя да пропълзи в пазвата му. Но след като отминала опасността и селянинът заповядал на змията да излезе от пазвата му, тя не се подчинила. Тя вече се била сгушила на топло и безопасно място.

По пътя селото селякът зърнал една чапла, доближил се до нея и шепнешком й обяснил каква беда го е сполетяла. Чаплата го посъветвала да изхвърли змията от пазвата си. Когато змията подала главата си навън, чаплата я уловила с клюна си, измъкнала я навън и веднага я умъртвила.

Селянинът се обезпокоил, че в тялото му може да е проникнала от отровата на змията. Тогава чаплата го посъветвала да прибегне до изпитания лек срещу змийска отрова – да опече и изяде шест птици с бели пера. “Тъкмо ти имаш бели пера, затова ще започна с теб!” – извикал селянинът. Сграбчил чаплата, напъхал я в торбата си и продължил по пътя към дома си.

Разказал на жена си какво премеждие е преживял по пътя. “Не мога да те разбера! – отвърнала жена му. – Нали тази птица ти е помогнала да се отървеш от змията? Та тя ти е спасила живота! А ти се каниш да я убиеш и изядеш …” Ядосаната жена веднага се заела да развързва торбата, за да пусне птицата на свобода. Обаче първото, което свършила обезумялата от страх чапла, било да избоде очите на жената.

Поука: когато видиш вода да тече нагоре, само тогава може да повярваш, че някой ще се отплати някому за стореното добро.

АФРИКАНСКА НАРОДНА ПРИКАЗКА